СОЦИАЛНО-ПОЛИТИЧЕСКАТА АКТИВНОСТ И ПРЕУСТРОЙСТВОТО НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СТРУКТУРИ (СОЦИОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ)
Демокрацията - това е, от една страна, активността и културата на масите, а от друга - правова държава
Целта на настоящия материал е да спомогне за преодоляването на един съществен и принципен недостатък в теорията и практиката на нашите социални нуки. Той е, преди всичко, недостатъчното изследване на реалните социални процеси, анализът на конкретното "моментно" състояние на обществото и съчетаването им с по-общи социологически принципи и изводи, което да даде като резултат вярна характеристика на нашата обществено-икономическа система. Представата за последната, за съжаление, се основава на редица идеологически /съзнателни или не/ илюзии. Преодоляването на последните е и "далечната цел", пътят към която в теоретичен план е създаването на нов обстрактен модел, който да е основа за възхода от абстрактното към конкретното, към познание на действителността в нейната цялостност.
Създаването на абстрактен модел е сложен, често пъти не напълно осъзнаван познавателен процес, който може би в много по-голяма степен от други зависи от индивидуалните психически особености на личността.
Всеки един модел /в случая на обществено-политическата структура/ е отражение на начина на организация /т.е. структурата/ на определено материално множество, което, самоорганизирайки се по определен начин, добива своя неповторима индивидуалност. Но тази "индивидуалност" се дължи на новото качество, придобито от начина на организация, който обаче е невъзможен без индивидуалната активност на "елементите".
Именно, въз основа на горното, разглеждайки значението на социално-политическата активност на масите, ще я съчетаем с анализ на реалната обществено-политическа обстановка /и съответно реалната политическа структура/, което ще ни позволи да направим един "общ модел" на съществуващата система.
Съвсем накратко ще се спрем на смисъла, в който ще ползваме понятията "власт" и "собственост".
Тези две понятия са централни в две външно обособени сфери на обществените отношения - политическата и икономическата. Отношенията на власт и собственост /като отношения между хората, в което е истинската им същност/ са две страни на един и същ медал - на реално съществуващите обществени отношения, които, както отбелязахме, са идеологизирани, т.е. мистифицирани. Разкриването на истинските принципи на организация на системата ще покаже единната същност на тези понятия.
Затова собствеността в случая ще я разглеждаме по-широко от класическото юридическо определение като "владеене, ползване и разпореждане". Под собственост ще разбираме начин на присвояване на материални блага, който поставя в различни отношения хората по отношение на даден материален обект. Фактът, че това са в крайна сметка отношения между хората, се проявява, ако се абстрахираме от предмета. Тогава именно остават "чистите" /абстрактно чистите/ отношения на власт. Според начина си на осъществяване, тя може да се квалифицира като власт - физическа, морална и т.н., но не би имала никакъв смисъл, ако тя не би била насочена към поддържането на отношенията на собственост. Или - собствеността може да функционира /като постоянно актуално присвояване, в противен случай тя губи своя смисъл/ само при наличието на отношенията на власт, а от друга страна властта е безсмислена без отношенията на собственост .
Властта е целенасочена способност и възможност за осъществяване на своята воля, чрез различни средства.
I. Поради ограничения обем на изложението, а също и неговата цел - да даде и оценка на социално-политическата ситуация, ще започнем от два тезиса, чието разгърнато обосноваване е невъзможно тук. По този начин ние не следваме пътя на ставане на "абстрактния модел", а по-скоро тръгваме от изводите, които произтичат от него.
1 тезис: Преустройството на политическите структури без социално-политическата активност на масите е невъзможна.
На пръв поглед това е доста банална констатация, но тя приема друг вид във връзка с все повече разпространяващи се възгледи за преустройството като "революция отгоре". Освен това, при тоталитарна организация на властта, в съчетание с някои принципи на икономическата политика /забрана на чистата инициатива, твърда централизация и регламентация на стопанството, неикономически форми на управление и т.н./ политическата сфера за дълго време се превръща във водещ и, едва ли не, единствен критерии на прогреса в обществото. Всички обществени сфери рязко се "политизират" , т.е. политическите оценки и критерии стават водещи, като едновременно с това се извършва тотална деполитаризация на масите и се стига практически до "кома" в реалния обществено-политически живот, който се превръща в игра на марионетки. Този "парадокс на явлението" е пряко следствие от същността на авторитарната държава.
2 тезис: Ако приемем, че революцията - това е коренен прелом на съществуващите обществени отношения, то понятието "революция отгоре" се оказва теоретическа илюзия или в най-добрия случай, безплодно опростенчество на реалните обществени процеси.
Това "опростенчество" възниква поради изкарването на преден план на някои частни критерии, като:
- темп на развой на събитията - образно сравняван с горене или взрив;
- наличие на насилствени или мирни средства;
- персонална смяна на върховете и др.
Но, ако за основа се вземе реалното изменение на обществените отношения /и по-точно - отношенията на власт и собственост/, става ясно, че изброените критерии са частни случаи /модуси/, зад които се крие основният модифициращ фактор - активността и политическата култура на масите. Материалната култура и развитие на обществото е безусловно в основата на по-горните.
Сега определението, което може да се даде на социалната революция, би изглеждало така:
Революцията - това е единен процес на взаимодействие на върховете и низините, протичащ при висока политическа активност на масите и, целта на които е качественото изменение на обществените отношения.
Ако целта на преустройството е промяна на обществените отношения, т.е. то е революция, а не "прегримирване", то възниква въпросът, какви обществени отношения ще променяме? Преди да изясним това ще се спрем на типовете преустройство или негови "модуси", причина за които е различната социално-политическа активност на масите.
Първи вариант - революционно преустройство. Някои характерни черти - рязка активизация на масите в обществения живот, скокообразно изменение на общественото съзнание и умо-настроения, нарастване на плурализма - особено в политическия живот, разбиване на много от старите отношения във всички сфери на обществото. Всичко това може да протича и без задължително насилствени мерки, особено ако има баланс между върховете и низините.
Втори вариант - еволюционно преустройство, при което ниската политическа активност в съчетание с културни особености, също балансира със съответните върхове, и всичко това води чрез икономически и политически реформи, към изменение на масовото съзнание и постепенна смяна на обществените отношения.
Разликата между първия и втория вариант e преди всичко, количествена и нейната целесъобразност зависи от конкретните исторически условия. Но основната опасност на този "модус" - е възможността от свличане към третия вариант.
Трети вариант - апаратно преустройство. Всъщност това вече е качествено различен процес, при който апаратът /т.е. върховете/, стремейки се към запазване на своите позиции,/ да не изменят съществуващите обществени отношения/, се опитва да елиминира активността на масите и да насочи усилията в руслото на ограничени реформи, преди всичко в икономическата област, подминавайки политическата. Практически това е антипреустройство, чийто характерни черти са демагогията, прикритият догматизъм, засилването на репресивните мерки, опитите да се сплаши или примами на своя страна интелигенцията и т.н.
За илюстрация на гореизложеното ще дадем като пример процеса на преустройство в три страни без, естествено, да се впускаме в подробни доказателства.
Най-близко до първия вариант от страните официално приели преустройството е, вероятно, Унгария. Високата култура и икономическо развитие на тази централноевропейска държава, в съчетание с години наред трупащия се "преустроечен потенциал", получи най-после възможност да се излее в качествени политически изменения.
Социално-политическите процеси в СССР, развитието на които е от решаващо значение за целия социалистически лагер, могат да бъдат отнесени по-скоро към втория вариант, който всъщност е преход между две крайни качествено различни състояния - революционно преустройство и апаратно преустройство, и е признак на колебание - по кой път да тръгне?
Един от най-подходящите примери за третия вариант е България. Икономическото състояние на страната настоятелно изисква промени, но апаратът с всички сили се старае да ги ограничи само в рамките на икономиката, при това без напълно ясна концепция за реформи, което е напълно логично при отсъствие на преустройство в политическата сфера.
За да завършим по този въпрос трябва да отбележим, че една от основните причини за раждане на идеята за преустройство бе не само вътрешната обстановка в нашите страни /изискваща бърза промяна/, а преди всичко, международното разделение на труда. Или с други думи - този факт, че живеем във взаимосвързан и взаимозависим свят, което за щастие не може да неутрализира с никакви железни завеси. За щастие, защото нашите системи /т.е. обществото, което сме създали и сега опитваме да преустроим/ имат определена склонност при липсата на външно влияние да се самозатварят, спират своето развитие или с други думи да стигат до социално-политически колапс /аналогията е от астрофизиката/.
II. Изхождайки от тези теоретически съображения, може да минем към по-конкретен анализ. Във връзка с темата и гореизложените мисли възниква следният въпрос - как да оценим социално-политическата активност на масите?
Критерии за такава оценка могат да бъдат редица фактори, но всички те трябва да се основават на сериозни социологически изследвания. Точно тук се проявява основното противоречие на съществуващите изследвания, а то е, че те са на порочнаоснова - оценяват активността само в рамките на официалните /формални/ организации. Ако и да има някакви оценки извън техните рамки, то те са закрити по характер и не се публикуват. Основание за такъв извод е реалната роля, която така наречените "обществени" организации играят в авторитарно-бюрократичната система. А тя е не просто да попълват липсата на реални самодейни организации на населението, което също не е без значение.
Тяхната основна задача е, обхващайки максимално възможната по количество част от населението, да я подчинят на себе си, като по този начин не позволят изтичането на някоя несанкционирана политическа или друга активност на населението. Членството в тези организации е практически задължително, което се постига чрез най-различни "похвати" и води до чисто формален организационен живот, запълнен с бюрократична показност. Тяхната структурна организация се основава на същите организационни принципи, на които се основават и всички други сфери на обществото и държавата като цяло /те ще бъдат формулирани по-долу/, което ги превръща в безпощадно организирана бюрократично-иерархична система, в която основната членска маса не играе никаква роля, освен ролята на безмълвни статисти в мащабните постановки на системата. Тази характеристика може да завърши с това, че благодарение на формалните избори и фактическото наз-начеие на "върховете" от страна на държавата, превръща тези организации в нейни послушни органи. По такъв начин тяхната основна цел и задача стават не защита на интересите на своите членове,а защита на държавата или интересите на някои висши номенклатурни кадри.
С други думи, ние почти нямаме реални възможности за оценка на този важен параметър в живота на обществото. Може би единствената такава възможност през последните години /в мащаби на цялата страна/ са изборите в края на февруари 1988 г.
По официални данни в тях участвува над 99% от населението, имащо право на глас. На пръв поглед абсолютна активност! Това, обаче, влиза в логическо противоречие с аналогичните данни от други европейски страни с къде по-благополучна икономика и социално обезпечаване, още повече, ако се има предвид, че около 90% от избирателите са гласували "за" предложените кандидатури. Още повече тази "активност" не се връзва с фактически официално признатия провал на новия изборен закон. Целта на този закон бе демократизация на остарялата система. Основен резултат и доказателство за тази демократизация трябваше да стане издигането на всички места по няколко кандидата. На практика това се получи само при 20% от местата или само 1/5 от кандидатурите имаха конкуренти.
Анализът за причините на този "парадокс" дава възможност да се изведат и обосноват някои основни принципи за построяване на обществената система.
Първо, новият изборен закон даваше право на така наречените "регистрационни комисии" да решават чия кандидатура за съветник може да бъде допусната до избори, а коя не може. Самите комисии не се избираха, а съставяха в кабинетите на "висшестоящите инстанции". Този противоречащ на Конституцията факт доведе до това, че по-голямата част от предложените от избирателите кандидатури /официални данни, разбира се, няма/ бяха отстранени още на първия етап.
Второ, недостатъчното разяснение на новия закон в съчетание с невъзможността да се намери даже неговия текст, плюс необмислеността /или по-точно съзнателната двусмисленост/ на формулировките му даде възможност за манипулации или нарушения по некомпетентност от страна на изборните органи. Имаше безпрецедентни случаи, когато даже радиокоментаторите не можеха да получат правилен отговор от "компетентните" консултанти.
Трето, фактът, предизвикващ най-голямо безпокойство, но в същото време напълно разбираем. Това е почти пълната политическа и правна неграмотност особено на младото и средното поколения, която обхваща и не малка част от интелигенцията. Повечето от представителите на тези слоеве не можаха правилно да отговорят на елементарни въпроси, като: за висшия държавен орган, за разликата между общински съветник и народен представител, за държавните органи и т.н. Причината е аполитичността и дълбокото безразличие, обхващащо практически всичките слоеве на населението. В някои райони на София на предизборните събрания изобщо беше невъзможно да се съберат хората, за да може поне да им се представи " ,пуснатата" отгоре кандидатура.
По такъв начин поголовното гласуване на изборите може да се обясни само с добрата "организация" и психика на избирателите, за които гласуването е досадно задължение.
Какво в последна сметка показаха изборите?
а/ Основният негласен принцип на бюрократичната система - назначаването /?/. Апаратът се стреми всяко изборно място чрез различни видове манипулации да превърне в назначаване и, разбира се, на удобна кандидатура.
б/ Съзнателна и несъзнателна неуточненост на законите - правна анархия, която дава възможност за безпрепятствено осъществяване на целите на апарата.
в/ демагогски натиск /и не само/ на апарата "от средното ниво" върху гражданите с нямото съгласие на висшите ешелони на властта.
Резултатите бяха, разбира се, в тон с действията. Набелязаната положителна тенденция към засилване на социално-политическата активност на масите беше потъпкана. Атмосферата стана натегната - нарастнаха недоверието и скептицизмът.
Главният резултат беше, че старата система на власт напълно се репродуцира. Доказателство за това е структурата на новите Съвети, върху която искам да обърна вашето внимание. Но преди това ще се върна на въпроса за "революция отгоре", който пък е свързан с въпроса - възможно ли е "преустройство отгоре"?
III. В обществото постоянно има процеси "отгоре-надолу" и "отдолу-нагоре". Обособяването на първите е общ признак на бюрократизацията, което в някои условия може да доведе до тоталитаризация на обществото, печалните последствия от която са ни добре познати. Обособяването на вторите води към анархия и разпадане на обществото. Или обществото съществува при постоянно динамично равновесие на тези процеси, конкретните характеристики на които зависят от историческите условия и етапа на развитие. Революция която променя именно тези условия и извежда обществото на нов етап, може в определен момент да наруши това Деликатно равновесие, но това не е нейна цел. Постоянно се раждат нови върхове! Социалната революция никога не е била резултат само на самодейността на масите - тя постоянно създава свои върхове, за които не е задължително да произхождат от средата на масите. Главното е те да отговарят на изискванията на времето!
Изводът, който се налага след тези теоретични разсъждения /отнасящ се до състоянието на днешния етап/, е: последните избори показаха ниска социално-политическа активност и култура на масите, които нe можаха да „родят" нови върхове, което пък от своя страна би повишило още повече общественото съзнание.
Като илюстрация на този извод и гореизказаното заключение за пълно репродуциране на системата на власт може да послужи социалният състав и практическата работа на новоизбраните Съвети.
Столичният народен съвет - висш орган на властта на територията на гр.София, много точно се дели на три почти равни части. Първата група /от общо 150 народни представители/ наброява около 50 човека, в която влиза целият бивш Изпълнителен комитет, 17 председателя на ИК на Софийските общини, почти целият Градски комитет на БКП и накрая около 10 народни представителя, заемащи високи постове в партийната или държавната йерархия. Всички те са хора, притежаващи реална власт.
Втората група /също около 50 народни съветници /_ са хора, заемащи високи постове в народното стопанство, например на длъжност генерален директор.
И третата група /последната/ - това са обикновени граждани - работници, инженери, служащи и т.н.
Най-характерното тук е, че за 150 места в СНС бяха издигнати кандидатурите на 202 кандидата, т.е. само около 1/3 кандидати имаха конкуренти и тези конкуренти се падаха изключително на последната група. Както се казва - коментариите са излишни! Може само да се добави, че в повечето от случаите даже конкуриращите се кандидати бяха спуснати "отгоре".
Как се отрази всичко това върху работата на съвета? Практически нищо не се промени, реално съществуващото властване на апарата остана недокоснато!
Сесията така и не стана работен орган!
Причните са следните:
а/ преди всичко, пасивност на формално избраните народни представители;
б/ заселването на представителните органи с представители на апарата, интересите на които чувствително се различават от интересите на "избралите" ги избиратели;
в/ структурата на органите на съвета, която отстранява съветниците не работещи в апарата на съвета, от реално участие в работата на съвета, като ги превръща в некомпетентни слушатели и "гласувачи" на сесиите.
Всичко това доведе до това, че София не се превърна в самоуправляваща се общност в съответствие с Декларацията на Народното събрание от 07.07.1987 г., за което допринесе и отсъствието на стройна система от правни норми.
В последна сметка правото на СНС самостоятелно да решава основните въпроси на града така и не беше реализирано, то остана прерогатив на "висшестоящите органи".
IV. За да се охарактеризира изцяло активността на масите, трябва да се .спрем на икономическата активност, защото тя е една от основните сфери на жизнената дейност на обществото .
В капиталистическата държава свободата на икономическата инициатива, въпреки класовото си ограничение, е огромен стимул за активността на масите, което пряко се отразява върху политическата активност и е основен двигател на развитието на политическата система. В нашето бюрократично общество пресичането или ограничаването на всички "недържавни" форми на инициативата в съчетание с привнесените от политическата сфера тоталитарни форми на управление на икономиката превърнаха политическата сфера във водеща и "еднолично" решаваща, а втората - в безпрекословна прислужница. Принципите на организация на икономиката фактически не се различават от политическата организация и накратко се изразяват в следните три принципа:
а/ ограничаване или пълно лишаване на производителите от правото да разполагат с резултатите от своя труд;
б/ строга иерархизация и пълна подчиненост на нижестоящите на висшестоящите;
в/ назначаването на ръководни кадри - неговата целесъобразност има спорен характер в някои случаи, но не и тогава, когато това се прави от страна на икономически некомпетентни номенклатурни лица от сферата на партийно-държавната номенклатура. Всъщност, това е основният път за осигуряване на властта на политическата номенклатура в областта на икономиката.
Печалният резултат от приложението на тези принципи е, че, ако в капиталистическото общество печалбата е цел на производството, то тук всичко е наопаки. В цел на производството се превръща не печалбата, а регламентацията, т.е. изпълнението на спуснатите отгоре показатели, независимо от тяхната целесъобразност. От чисто икономическа гледна точка - това изглежда като производство заради самото производство. Но истинският смисъл на това безсмислено положение се проявява при оценката на неговия социален ефект. А социалното значение на това положение се състои в това, че цел на производството става не удовлетворяването на потребителските нужди на населението, а репродуцирането на управленческите отношения.
Цел на цялото обществено /не само икономическо производство/ става запазването на възникналите бюрократично-иерархични отношения в управлението на всички сфери на обществото и запазването на властта на апаратната номенклатура.
Доказателство за това е фактът, че безбройните "фиаско" в икономиката водят само до смяна на кадрите по хоризонтална линия, много рядко до персонални наказания и практически никога до структурни изменения, особено в политическата сфера.
И накрая, бих искал да формулирам в чист вид основните принципи на построяване на тази реално съществуваща обществена система, която съществува у нас, без да я назовавам с конкретно име.
Това са 4 основни принципа, всеки от тях има самостоятелно значение, но тяхното приложение е възможно само в единство.
- назначаване - основният /фундаментален/ принцип. Той се изразява в стремежа с всякакви манипулации да превърне заемането на изборни длъжности в практическо назначаване "отгоре";
-изземване на властта на нижестоящите от висшестоящите , с които, на свой ред, става същото, което в последна сметка води до жестока централизация на властта и съсредоточаване на нейните основни компоненти в тесния кръг на партийно-държавната номенклатура. По такъв начин принципът на демократическия централизъм се преобръща наопаки и се превръща в бюрократичен централизъм. Вместо низините доброволно да предават част от своите права на върховете, става обратното, върховете определят дали да отпуснат част от своите неограничени права нанизините.
Принципът на изземване на властта по хоризонтална линия се проявява в изземване на властта на представителните органи от изпълнителните, което се постарах да демонстрирам с примера за работата на СНС.
Съчетаването на изземването на властта по вертикална линия и хоризонтална линия превръща принципа, на народовластие в реално съществуващото апаратовластие.
Строгата йерархична система на съподчинение на апарата на всички нива образува това, което ние наричаме номенклатура на властта.
-дезорганизация на правната система. Стройната и непротиворечива система от правни регламентации е препятствие за свободното функциониране на бюрократичната система. Заедно с необходимостта от частично законодателно регламентиране своите привилегии, номенклатурата се нуждае от свобода на действията за осъществяване и разширяване на своите привилегии и укрепване на властта. Това се постига чрез създаване на анархия в законодателството, за което свидетелствува огромното количество на подзаконови нормативни актове, много от които са често в противоречие със самия закон.
-информационна и произтичащите от нея икономическа, политическа, културна и др. затвореност на системата.
Този принцип стои малко настрана от горните три, понеже отразява основното в отношенията между различните йерархични равнища, имащи различно отношение към властта, като поставя по-долните в по-голяма степен на неосведоменост. Както е известно разполагането с информацията на едни и ограничаването на други е основно средство за манипулация с масите.
По този начин апаратът, който притежава реалната власт, ограничава информацията /която в самия него е разпределена според йерархичното ниво/ за противостоящата му в известен смисъл останала част от обществото, а самото общество като цяло от своя страна, е напълно изолирано от останалата част от света.
По такъв начин ние обрисувахме реално съществуващата обществена система, която и не капиталистическа, е трудно /даже невъзможно/ да я наречем социалистическа. Именно, унищожаването на тази система, т.е. революционна смяна на обществените отношения - е революционната задача на преустройството. Преустройството, при което бюрократичният централизъм ще бъде заменен с демократичен, а съществуващото апаратовластие - с народовластие.
СОЦИАЛНО-ПОЛИТИЧЕСКАТА АКТИВНОСТ И ПРЕУСТРОЙСТВОТО НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СТРУКТУРИ (СОЦИОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ)
Демокрацията - това е, от една страна, активността и културата на масите, а от друга - правова държава
Целта на настоящия материал е да спомогне за преодоляването на един съществен и принципен недостатък в теорията и практиката на нашите социални нуки. Той е, преди всичко, недостатъчното изследване на реалните социални процеси, анализът на конкретното "моментно" състояние на обществото и съчетаването им с по-общи социологически принципи и изводи, което да даде като резултат вярна характеристика на нашата обществено-икономическа система. Представата за последната, за съжаление, се основава на редица идеологически /съзнателни или не/ илюзии. Преодоляването на последните е и "далечната цел", пътят към която в теоретичен план е създаването на нов обстрактен модел, който да е основа за възхода от абстрактното към конкретното, към познание на действителността в нейната цялостност.
Създаването на абстрактен модел е сложен, често пъти не напълно осъзнаван познавателен процес, който може би в много по-голяма степен от други зависи от индивидуалните психически особености на личността.
Всеки един модел /в случая на обществено-политическата структура/ е отражение на начина на организация /т.е. структурата/ на определено материално множество, което, самоорганизирайки се по определен начин, добива своя неповторима индивидуалност. Но тази "индивидуалност" се дължи на новото качество, придобито от начина на организация, който обаче е невъзможен без индивидуалната активност на "елементите".
Именно, въз основа на горното, разглеждайки значението на социално-политическата активност на масите, ще я съчетаем с анализ на реалната обществено-политическа обстановка /и съответно реалната политическа структура/, което ще ни позволи да направим един "общ модел" на съществуващата система.
Съвсем накратко ще се спрем на смисъла, в който ще ползваме понятията "власт" и "собственост".
Тези две понятия са централни в две външно обособени сфери на обществените отношения - политическата и икономическата. Отношенията на власт и собственост /като отношения между хората, в което е истинската им същност/ са две страни на един и същ медал - на реално съществуващите обществени отношения, които, както отбелязахме, са идеологизирани, т.е. мистифицирани. Разкриването на истинските принципи на организация на системата ще покаже единната същност на тези понятия.
Затова собствеността в случая ще я разглеждаме по-широко от класическото юридическо определение като "владеене, ползване и разпореждане". Под собственост ще разбираме начин на присвояване на материални блага, който поставя в различни отношения хората по отношение на даден материален обект. Фактът, че това са в крайна сметка отношения между хората, се проявява, ако се абстрахираме от предмета. Тогава именно остават "чистите" /абстрактно чистите/ отношения на власт. Според начина си на осъществяване, тя може да се квалифицира като власт - физическа, морална и т.н., но не би имала никакъв смисъл, ако тя не би била насочена към поддържането на отношенията на собственост. Или - собствеността може да функционира /като постоянно актуално присвояване, в противен случай тя губи своя смисъл/ само при наличието на отношенията на власт, а от друга страна властта е безсмислена без отношенията на собственост .
Властта е целенасочена способност и възможност за осъществяване на своята воля, чрез различни средства.
I. Поради ограничения обем на изложението, а също и неговата цел - да даде и оценка на социално-политическата ситуация, ще започнем от два тезиса, чието разгърнато обосноваване е невъзможно тук. По този начин ние не следваме пътя на ставане на "абстрактния модел", а по-скоро тръгваме от изводите, които произтичат от него.
1 тезис: Преустройството на политическите структури без социално-политическата активност на масите е невъзможна.
На пръв поглед това е доста банална констатация, но тя приема друг вид във връзка с все повече разпространяващи се възгледи за преустройството като "революция отгоре". Освен това, при тоталитарна организация на властта, в съчетание с някои принципи на икономическата политика /забрана на чистата инициатива, твърда централизация и регламентация на стопанството, неикономически форми на управление и т.н./ политическата сфера за дълго време се превръща във водещ и, едва ли не, единствен критерии на прогреса в обществото. Всички обществени сфери рязко се "политизират" , т.е. политическите оценки и критерии стават водещи, като едновременно с това се извършва тотална деполитаризация на масите и се стига практически до "кома" в реалния обществено-политически живот, който се превръща в игра на марионетки. Този "парадокс на явлението" е пряко следствие от същността на авторитарната държава.
2 тезис: Ако приемем, че революцията - това е коренен прелом на съществуващите обществени отношения, то понятието "революция отгоре" се оказва теоретическа илюзия или в най-добрия случай, безплодно опростенчество на реалните обществени процеси.
Това "опростенчество" възниква поради изкарването на преден план на някои частни критерии, като:
- темп на развой на събитията - образно сравняван с горене или взрив;
- наличие на насилствени или мирни средства;
- персонална смяна на върховете и др.
Но, ако за основа се вземе реалното изменение на обществените отношения /и по-точно - отношенията на власт и собственост/, става ясно, че изброените критерии са частни случаи /модуси/, зад които се крие основният модифициращ фактор - активността и политическата култура на масите. Материалната култура и развитие на обществото е безусловно в основата на по-горните .
Сега определението, което може да се даде на социалната революция, би изглеждало така:
Революцията - това е единен процес на взаимодействие на върховете и низините, протичащ при висока политическа активност на масите и, целта на които е качественото изменение на обществените отношения.
Ако целта на преустройството е промяна на обществените отношения, т.е. то е революция, а не "прегримирване", то възниква въпросът, какви обществени отношения ще променяме? Преди да изясним това ще се спрем на типовете преустройство или негови "модуси", причина за които е различната социално-политическа активност на масите.
Първи вариант - революционно преустройство. Някои характерни черти - рязка активизация на масите в обществения живот, скокообразно изменение на общественото съзнание и умо-настроения, нарастване на плурализма - особено в политическия живот, разбиване на много от старите отношения във всички сфери на обществото. Всичко това може да протича и без задължително насилствени мерки, особено ако има баланс между върховете и низините.
Втори вариант - еволюционно преустройство, при което ниската политическа активност в съчетание с културни особености, също балансира със съответните върхове, и всичко това води чрез икономически и политически реформи, към изменение на масовото съзнание и постепенна смяна на обществените отношения.
Разликата между първия и втория вариант e преди всичко, количествена и нейната целесъобразност зависи от конкретните исторически условия. Но основната опасност на този "модус" - е възможността от свличане към третия вариант.
Трети вариант - апаратно преустройство. Всъщност това вече е качествено различен процес, при който апаратът /т.е. върховете/, стремейки се към запазване на своите позиции,/ да не изменят съществуващите обществени отношения/, се опитва да елиминира активността на масите и да насочи усилията в руслото на ограничени реформи, преди всичко в икономическата област, подминавайки политическата. Практически това е антипреустройство, чийто характерни черти са демагогията, прикритият догматизъм, засилването на репресивните мерки, опитите да се сплаши или примами на своя страна интелигенцията и т.н.
За илюстрация на гореизложеното ще дадем като пример процеса на преустройство в три страни без, естествено, да се впускаме в подробни доказателства.
Най-близко до първия вариант от страните официално приели преустройството е, вероятно, Унгария. Високата култура и икономическо развитие на тази централноевропейска държава, в съчетание с години наред трупащия се "преустроечен потенциал", получи най-после възможност да се излее в качествени политически изменения.
Социално-политическите процеси в СССР, развитието на които е от решаващо значение за целия социалистически лагер, могат да бъдат отнесени по-скоро към втория вариант, който всъщност е преход между две крайни качествено различни състояния - революционно преустройство и апаратно преустройство, и е признак на колебание - по кой път да тръгне?
Един от най-подходящите примери за третия вариант е България. Икономическото състояние на страната настоятелно изисква промени, но апаратът с всички сили се старае да ги ограничи само в рамките на икономиката, при това без напълно ясна концепция за реформи, което е напълно логично при отсъствие на преустройство в политическата сфера.
За да завършим по този въпрос трябва да отбележим, че една от основните причини за раждане на идеята за преустройство бе не само вътрешната обстановка в нашите страни /изискваща бърза промяна/, а преди всичко, международното разделение на труда. Или с други думи - този факт, че живеем във взаимосвързан и взаимозависим свят, което за щастие не може да неутрализира с никакви железни завеси. За щастие, защото нашите системи /т.е. обществото, което сме създали и сега опитваме да преустроим/ имат определена склонност при липсата на външно влияние да се самозатварят, спират своето развитие или с други думи да стигат до социално-политически колапс /аналогията е от астрофизиката/.
II. Изхождайки от тези теоретически съображения, може да минем към по-конкретен анализ. Във връзка с темата и гореизложените мисли възниква следният въпрос - как да оценим социално-политическата активност на масите?
Критерии за такава оценка могат да бъдат редица фактори, но всички те трябва да се основават на сериозни социологически изследвания. Точно тук се проявява основното противоречие на съществуващите изследвания, а то е, че те са на порочнаоснова - оценяват активността само в рамките на официалните /формални/ организации. Ако и да има някакви оценки извън техните рамки, то те са закрити по характер и не се публикуват. Основание за такъв извод е реалната роля, която така наречените "обществени" организации играят в авторитарно-бюрократичната система. А тя е не просто да попълват липсата на реални самодейни организации на населението, което също не е без значение.
Тяхната основна задача е, обхващайки максимално възможната по количество част от населението, да я подчинят на себе си, като по този начин не позволят изтичането на някоя несанкционирана политическа или друга активност на населението. Членството в тези организации е практически задължително, което се постига чрез най-различни "похвати" и води до чисто формален организационен живот, запълнен с бюрократична показност. Тяхната структурна организация се основава на същите организационни принципи, на които се основават и всички други сфери на обществото и държавата като цяло /те ще бъдат формулирани по-долу/, което ги превръща в безпощадно организирана бюрократично-иерархична система, в която основната членска маса не играе никаква роля, освен ролята на безмълвни статисти в мащабните постановки на системата. Тази характеристика може да завърши с това, че благодарение на формалните избори и фактическото наз-начеие на "върховете" от страна на държавата, превръща тези организации в нейни послушни органи. По такъв начин тяхната основна цел и задача стават не защита на интересите на своите членове,а защита на държавата или интересите на някои висши номенклатурни кадри.
С други думи, ние почти нямаме реални възможности за оценка на този важен параметър в живота на обществото. Може би единствената такава възможност през последните години /в мащаби на цялата страна/ са изборите в края на февруари 1988 г.
По официални данни в тях участвува над 99% от населението, имащо право на глас. На пръв поглед абсолютна активност! Това, обаче, влиза в логическо противоречие с аналогичните данни от други европейски страни с къде по-благополучна икономика и социално обезпечаване, още повече, ако се има предвид, че около 90% от избирателите са гласували "за" предложените кандидатури. Още повече тази "активност" не се връзва с фактически официално признатия провал на новия изборен закон. Целта на този закон бе демократизация на остарялата система. Основен резултат и доказателство за тази демократизация трябваше да стане издигането на всички места по няколко кандидата. На практика това се получи само при 20% от местата или само 1/5 от кандидатурите имаха конкуренти.
Анализът за причините на този "парадокс" дава възможност да се изведат и обосноват някои основни принципи за построяване на обществената система.
Първо, новият изборен закон даваше право на така наречените "регистрационни комисии" да решават чия кандидатура за съветник може да бъде допусната до избори, а коя не може. Самите комисии не се избираха, а съставяха в кабинетите на "висшестоящите инстанции". Този противоречащ на Конституцията факт доведе до това, че по-голямата част от предложените от избирателите кандидатури /официални данни, разбира се, няма/ бяха отстранени още на първия етап.
Второ, недостатъчното разяснение на новия закон в съчетание с невъзможността да се намери даже неговия текст, плюс необмислеността /или по-точно съзнателната двусмисленост/ на формулировките му даде възможност за манипулации или нарушения по некомпетентност от страна на изборните органи. Имаше безпрецедентни случаи, когато даже радиокоментаторите не можеха да получат правилен отговор от "компетентните" консултанти.
Трето, фактът, предизвикващ най-голямо безпокойство, но в същото време напълно разбираем. Това е почти пълната политическа и правна неграмотност особено на младото и средното поколения, която обхваща и не малка част от интелигенцията. Повечето от представителите на тези слоеве не можаха правилно да отговорят на елементарни въпроси, като: за висшия държавен орган, за разликата между общински съветник и народен представител, за държавните органи и т.н. Причината е аполитичността и дълбокото безразличие, обхващащо практически всичките слоеве на населението. В някои райони на София на предизборните събрания изобщо беше невъзможно да се съберат хората, за да може поне да им се представи " ,пуснатата" отгоре кандидатура.
По такъв начин поголовното гласуване на изборите може да се обясни само с добрата "организация" и психика на избирателите, за които гласуването е досадно задължение.
Какво в последна сметка показаха изборите?
а/ Основният негласен принцип на бюрократичната система - назначаването /?/. Апаратът се стреми всяко изборно място чрез различни видове манипулации да превърне в назначаване и, разбира се, на удобна кандидатура.
б/ Съзнателна и несъзнателна неуточненост на законите - правна анархия, която дава възможност за безпрепятствено осъществяване на целите на апарата.
в/ демагогски натиск /и не само/ на апарата "от средното ниво" върху гражданите с нямото съгласие на висшите ешелони на властта.
Резултатите бяха, разбира се, в тон с действията. Набелязаната положителна тенденция към засилване на социално-политическата активност на масите беше потъпкана. Атмосферата стана натегната - нарастнаха недоверието и скептицизмът.
Главният резултат беше, че старата система на власт напълно се репродуцира. Доказателство за това е структурата на новите Съвети, върху която искам да обърна вашето внимание. Но преди това ще се върна на въпроса за "революция отгоре", който пък е свързан с въпроса - възможно ли е "преустройство отгоре"?
III. В обществото постоянно има процеси "отгоре-надолу" и "отдолу-нагоре". Обособяването на първите е общ признак на бюрократизацията, което в някои условия може да доведе до тоталитаризация на обществото, печалните последствия от която са ни добре познати. Обособяването на вторите води към анархия и разпадане на обществото. Или обществото съществува при постоянно динамично равновесие на тези процеси, конкретните характеристики на които зависят от историческите условия и етапа на развитие. Революция която променя именно тези условия и извежда обществото на нов етап, може в определен момент да наруши това Деликатно равновесие, но това не е нейна цел. Постоянно се раждат нови върхове! Социалната революция никога не е била резултат само на самодейността на масите - тя постоянно създава свои върхове, за които не е задължително да произхождат от средата на масите. Главното е те да отговарят на изискванията на времето!
Изводът, който се налага след тези теоретични разсъждения /отнасящ се до състоянието на днешния етап/, е: последните избори показаха ниска социално-политическа активност и култура на масите, които нe можаха да „родят" нови върхове, което пък от своя страна би повишило още повече общественото съзнание.
Като илюстрация на този извод и гореизказаното заключение за пълно репродуциране на системата на власт може да послужи социалният състав и практическата работа на новоизбраните Съвети.
Столичният народен съвет - висш орган на властта на територията на гр.София, много точно се дели на три почти равни части. Първата група /от общо 150 народни представители/ наброява около 50 човека, в която влиза целият бивш Изпълнителен комитет, 17 председателя на ИК на Софийските общини, почти целият Градски комитет на БКП и накрая около 10 народни представителя, заемащи високи постове в партийната или държавната йерархия. Всички те са хора, притежаващи реална власт.
Втората група /също около 50 народни съветници /_ са хора, заемащи високи постове в народното стопанство, например на длъжност генерален директор.
И третата група /последната/ - това са обикновени граждани - работници, инженери, служащи и т.н.
Най-характерното тук е, че за 150 места в СНС бяха издигнати кандидатурите на 202 кандидата, т.е. само около 1/3 кандидати имаха конкуренти и тези конкуренти се падаха изключително на последната група. Както се казва - коментариите са излишни! Може само да се добави, че в повечето от случаите даже конкуриращите се кандидати бяха спуснати "отгоре".
Как се отрази всичко това върху работата на съвета? Практически нищо не се промени, реално съществуващото властване на апарата остана недокоснато!
Сесията така и не стана работен орган!
Причните са следните:
а/ преди всичко, пасивност на формално избраните народни представители;
б/ заселването на представителните органи с представители на апарата, интересите на които чувствително се различават от интересите на "избралите" ги избиратели;
в/ структурата на органите на съвета, която отстранява съветниците не работещи в апарата на съвета, от реално участие в работата на съвета, като ги превръща в некомпетентни слушатели и "гласувачи" на сесиите.
Всичко това доведе до това, че София не се превърна в самоуправляваща се общност в съответствие с Декларацията на Народното събрание от 07.07.1987 г., за което допринесе и отсъствието на стройна система от правни норми.
В последна сметка правото на СНС самостоятелно да решава основните въпроси на града така и не беше реализирано, то остана прерогатив на "висшестоящите органи".
IV. За да се охарактеризира изцяло активността на масите, трябва да се .спрем на икономическата активност, защото тя е една от основните сфери на жизнената дейност на обществото .
В капиталистическата държава свободата на икономическата инициатива, въпреки класовото си ограничение, е огромен стимул за активността на масите, което пряко се отразява върху политическата активност и е основен двигател на развитието на политическата система. В нашето бюрократично общество пресичането или ограничаването на всички "недържавни" форми на инициативата в съчетание с привнесените от политическата сфера тоталитарни форми на управление на икономиката превърнаха политическата сфера във водеща и "еднолично" решаваща, а втората - в безпрекословна прислужница. Принципите на организация на икономиката фактически не се различават от политическата организация и накратко се изразяват в следните три принципа:
а/ ограничаване или пълно лишаване на производителите от правото да разполагат с резултатите от своя труд;
б/ строга иерархизация и пълна подчиненост на нижестоящите на висшестоящите;
в/ назначаването на ръководни кадри - неговата целесъобразност има спорен характер в някои случаи, но не и тогава, когато това се прави от страна на икономически некомпетентни номенклатурни лица от сферата на партийно-държавната номенклатура. Всъщност, това е основният път за осигуряване на властта на политическата номенклатура в областта на икономиката.
Печалният резултат от приложението на тези принципи е, че, ако в капиталистическото общество печалбата е цел на производството, то тук всичко е наопаки. В цел на производството се превръща не печалбата, а регламентацията, т.е. изпълнението на спуснатите отгоре показатели, независимо от тяхната целесъобразност. От чисто икономическа гледна точка - това изглежда като производство заради самото производство. Но истинският смисъл на това безсмислено положение се проявява при оценката на неговия социален ефект. А социалното значение на това положение се състои в това, че цел на производството става не удовлетворяването на потребителските нужди на населението, а репродуцирането на управленческите отношения.
Цел на цялото обществено /не само икономическо производство/ става запазването на възникналите бюрократично-иерархични отношения в управлението на всички сфери на обществото и запазването на властта на апаратната номенклатура.
Доказателство за това е фактът, че безбройните "фиаско" в икономиката водят само до смяна на кадрите по хоризонтална линия, много рядко до персонални наказания и практически никога до структурни изменения, особено в политическата сфера.
И накрая, бих искал да формулирам в чист вид основните принципи на построяване на тази реално съществуваща обществена система, която съществува у нас, без да я назовавам с конкретно име.
Това са 4 основни принципа, всеки от тях има самостоятелно значение, но тяхното приложение е възможно само в единство.
- назначаване - основният /фундаментален/ принцип. Той се изразява в стремежа с всякакви манипулации да превърне заемането на изборни длъжности в практическо назначаване "отгоре";
-изземване на властта на нижестоящите от висшестоящите , с които, на свой ред, става същото, което в последна сметка води до жестока централизация на властта и съсредоточаване на нейните основни компоненти в тесния кръг на партийно-държавната номенклатура. По такъв начин принципът на демократическия централизъм се преобръща наопаки и се превръща в бюрократичен централизъм. Вместо низините доброволно да предават част от своите права на върховете, става обратното, върховете определят дали да отпуснат част от своите неограничени права нанизините.
Принципът на изземване на властта по хоризонтална линия се проявява в изземване на властта на представителните органи от изпълнителните, което се постарах да демонстрирам с примера за работата на СНС.
Съчетаването на изземването на властта по вертикална линия и хоризонтална линия превръща принципа, на народовластие в реално съществуващото апаратовластие.
Строгата йерархична система на съподчинение на апарата на всички нива образува това, което ние наричаме номенклатура на властта.
-дезорганизация на правната система. Стройната и непротиворечива система от правни регламентации е препятствие за свободното функциониране на бюрократичната система. Заедно с необходимостта от частично законодателно регламентиране своите привилегии, номенклатурата се нуждае от свобода на действията за осъществяване и разширяване на своите привилегии и укрепване на властта. Това се постига чрез създаване на анархия в законодателството, за което свидетелствува огромното количество на подзаконови нормативни актове, много от които са често в противоречие със самия закон.
-информационна и произтичащите от нея икономическа, политическа, културна и др. затвореност на системата.
Този принцип стои малко настрана от горните три, понеже отразява основното в отношенията между различните йерархични равнища, имащи различно отношение към властта, като поставя по-долните в по-голяма степен на неосведоменост. Както е известно разполагането с информацията на едни и ограничаването на други е основно средство за манипулация с масите.
По този начин апаратът, който притежава реалната власт, ограничава информацията /която в самия него е разпределена според йерархичното ниво/ за противостоящата му в известен смисъл останала част от обществото, а самото общество като цяло от своя страна, е напълно изолирано от останалата част от света.
По такъв начин ние обрисувахме реално съществуващата обществена система, която и не капиталистическа, е трудно /даже невъзможно/ да я наречем социалистическа. Именно, унищожаването на тази система, т.е. революционна смяна на обществените отношения - е революционната задача на преустройството. Преустройството, при което бюрократичният централизъм ще бъде заменен с демократичен, а съществуващото апаратовластие - с народовластие.
