През 1997 г., в 38-то Народно събрание успях с усилията на много скандали да прокарам Закона за отмяна на банковата тайна за лица с несъбираеми кредити, повече известен като закон за кредитните милионери. Уникалното на този закон, е че това е единственият държавен документ където черно на бяло са публикувани имената и даните на над три хиляди физически и юридически лица практически ограбили банковата система. Става дума за над един милиард и шестотин милиона долара! Естествено, ограбването на банките е само едно от направленията върху които се изгради престъпността в България, но единственото за което има толкова всеобхватна и неоспорима информация.
Но какво направи тогавашното мнозинство за да събере поне част от тези пари или поне да прибере на топло тези хора? Направи всичко възможно нищо да не им се случи! Лично Иван Костов спря следващия мой Законопроект за преизчисляване на валутните задължения, който изискваше тези средства да се връщат по курса на деня, с което практически ги опрости. Напълно логично – нека не забравяме, че примерно Красимир Стойчев (фирма Трон), официален приятел на Костови, дължеше 10 милиона марки. Неслучайно той бе изпуснат в първоначалният списък, но след последвалият скандал тихомълком бе включен.
Още по-показателен за истинския облик на политическата ни класа е съдбата на друг внесен, но спрян още в правната комисия (нещо което е нарушение на правилника на парламента), Законопроект за санкциониране на незаконно забогателите. Неговата цел бе имено да се нанесе удар по организираната престъпност и свързаните с нея държавни чиновници, като се принудят да дадат обяснение всички, които имат имущество от над 100 хиляди долара за начина по който са го придобили. Тук вече даже не се и лицемерничеше – мнозинство от народните представители от всички групи без излишни обяснения направиха необходимото и той бе спрян!
Следващото 39-то Народно събрание прие подобен закон, но не по собствена инициатива, а под натиска на Европейския съюз. Законът стана известен като "Законът Петканов" и въз основа на него бе сформирана т.н. наречената комисия "Кушлев", чиято задача бе проверка на имуществото в определени съгласно закона случаи. Малката, но съществена разлика бе, че в закона Петканов, за разлика от предлагания от мен вариант, тази проверка се прави само ако срещу лицето има повдигнато обвинение. А както е известно срещу най-големите мафиоти в нашата държава не се повдигат обвинения и съответно никой не ги пита от къде им е имуществото.