АЛЕКСАНДЪР ПАНАЙОТОВ КАРАКАЧАНОВ
Роден 11.09.1960г.
Образование:
- СУ "Климент Охридски" - специалност "философия"
- УНСС - специалност "макроикономика"
- доктор по философия
Завършил съм средно образование в Москва, където моят баща бе военно аташе към посолството на Р България.
През периода 1983-85 г. отбих военната си служба като старшина-школник в поделението в Марино поле до гр.Карлово.
От есента на 1985г. започнах работа в "Програмата за изучаване на човека и неговия мозък" към МА, като спечелих конкурс за аспирантура.
В началото на 1988г. под влияние на събитията в Русия (тогава СССР), активно се включих в изборите за градски съветници в столицата. Макар първоначално да ми бе отказана регистрация, под натиска на кварталната общественост, която ме бе издигнала на общо събрание, бях допуснат. Състезавах се с кандидата на БКП (еднолично управляващата партия), спечелих и станах съветник в СНС (Столичен народен съвет). Бях практически единственият истински избран съветник в София от десетилетия.
През периода 1988 - 1989г. бях съучредител на следните неформални и дисидентски организации: "Koмитет за екологична защита на гр.Русе", "Клуба за гласност и преустройство", сдружение "Ekoгласност". Последното бе учредено в семейния ни апартамент.
На 28.12.1989г. бях основен инициатор за учредяване на Зелената партия в България – първата новоучредена партия след падането на Тодор Живков и началото на демонтажа на тоталитарната система.
През лятото на 1990г. бях избран за народен представител във ВНС от квотата на Зелената партия в листата на коалицията СДС, а през октомври същата година по споразумение на политическите сили, назначен за кмет на столицата (председател на ВрИК на СНС).
Основна заслуга през този изключително тежък период считам, че съвместно с другите членове на ВрИК , осигурихме нормално функциониране (а в много случаи и по-добро) на всички системи на града. Причина за това бе почти уникалната колегиалност при работа на членовете на ВрИК. Особен успех бе осъщественият внос на горива от Москва, който подсигури парното отопление в столицата, нещо с което другите градове не можаха да се справят. Не бе допуснато разграбване на общинското имущество. Като кмет се обявих против икономически необоснованата приватизация на общински имоти. Едновременно с това проведох първите открити и честни търгове за продажба на недвижима собственост. Бе подготвена система за осигуряване на необходимия минимум от основни продукти, която смекчи удара върху населението от необмислената и безотговорна "пълна либерализация " на цените от страна на правителството.
Изключително важна заслуга на ВрИК бе, че не допусна хаоса да завладее Софийските улици. Твърдата ни позиция по отношение на реда в столицата ни струваше даже опасността от лично малтретиране. Тези опити се засилиха особено след противопоставянето ми на активисти на КТ "Подкрепа" да блокират града.
След подписването ми във ВНС на Конституцията и вземането на връх в СДС на крайно консервативни и екстремистки среди, бях принуден с мои съмишленици да се явим самостоятелно на изборите през 1991г, в рамките на СДС-либерали.
Удовлетворение за мен бе, че независимо от относително ниския резултат на СДС-либерали (2,81%),моята лична позиция бе високо оценена от столичани и в изборите за кмет на София спечелих 18%. Практически събрах целия т.н."центристки" електорат в града.
На изборите за Народно събрание през декември 1994г. участвах чрез Зелената партия, която бе в коалицията ДАР. Основната причина за участието ми в нея бе позицията за търсене на национално съгласие и политическо партньoрство в левия спектър на българския политически живот.
През април 1997 година бях избран за депутат в 38-то Народно събрание с листата на Обединението за национално спасение, като бях избран зам.- председател и говорител на парламентарната група на коалицията. Основен и бих казал уникален принос в дейността ми като народен представител бе прокарването на т.н. Закон за кредитните милионери (вж. подробности в настоящият сайт), както и предложението (неприето) на Закона за санкциониране на незаконно забогателите.
След изтичането на мандата на 38-то Народно събрание през 2001 г. не съм заемал никакви административни или избираеми постове, но не съм се отказвал от активна гражданска и партийна позиция по основните проблеми на българското общество. Подробности за това могат да бъдат намерени в сайта на Зелената партия (www.greenparty.bg), чийто председател съм понастоящем.
Януари 2010 г.