Екология и власт в България - философски аспекти и принципи
Целта на истинския природозащитник не е да реши проблемите на кучетата - впечатление, с което можеш да останеш от националните ни медии. Неговата цел са проблемите на Човека, който иска да живее по-добре и в икономически, и в здравословен, и в естетически смисъл, а всичко което му пречи да постигне тази цел е проблем, който трябва да се преодолее. И този проблем трябва да се реши в полза на Човека, а не в полза на кучето, кърлежа или съответветния държавен чиновник.
Всяка власт в своята дейност изхожда от някакви принципи – явни или тайни. Поне три са те областта на опазване на околната среда. Основен принцип е взаимната зависимост между икономика и околна среда. Това е защото природата е основен ресурс на всяко едно общество и нейното “добро здраве” е непреодолимо изискване при развитието на бизнеса във всички развити страни. Това изискване е обусловено не само от хуманитарни съображения, но и от факта, че природата пряко се явява ресурс (при това ограничен) на икономиката. Колкото и да е изненадващо за някои, това за България важи даже в по-голяма степен отколкото за повечето европейски държави. Такива структуроопределящи отрасли за нашата икономика, като туризма и селското стопанство са пряко зависими от състоянието на природата. Унищожането на горите, ерозирането и замърсяването на почвите, неразумното използване на водните ресурси, изтребването на дивеча – всичко това в крайна сметка удря директно по нашия джоб. Здравето, за което за нас е безценно, е също икономически ресурс, тъй като като се губят пари при неговото увреждане (лични и държавни). Самото то пряко зависи от състоянието на околната среда в която живеем. Всичко това означава, че държавата трябва да стимулира преди всичко енергоспестяващи и природощадящи технологии. Всяко отклонение от този път ще ни излезе по-скъпо по две причини. Първо, защото тези технологии макар и да изискват понякога по-големи първоначални инвестиции в крайна сметка са по-ефективни и водят до по-голяма конкурентноспособност. Второ, Европа няма да допусне макар и в задния си двор, развитие на капитализъм от Дикенсов тип, още повече ако България наистина иска да влезе в Европейския съюз. Покриването на пълните изисквания по глава 22 (околна среда) от преговорите за присъединяване се оценяват с цифрата от 9 милиарда Евро! Изоставането от съвременните технологии само ще увеличи тази цифра.
Реалното приложение на тези хубав принцип е нещо различно от тяхното прокламиране - последното се прави главно пред Европа. Пример за това е разбирането за енергийна ефективност, което бе тера инкогнита за предишното правителство, обявило необходимостта от екстензивно развитие (от социалистически тип) на енергетика, т. е. построяване на нови мощности. Това при положение, че количеството електроенергия използвано за производството на единица продукт в България е поне пет пъти повече от това в Европа. Новата власт се отказа от този икономически нонсенс, но не можа да задейства така необходимата Национална програма за енергийна ефективност, тъй като реално не може да се пребори със силните лобистки групи заинтересовани от огромните безмислени инвестиция, около които обаче можеш добре да се облажиш! Нещо повече, бе съкратен Фонда за околна среда към МОСВ с което сведе до минимум и без това оскъдните средства. В крайна сметка стратегическо мислене и политика в тази област няма, което е удар не само по околната среда, а по развитието на икономиката като цяло.
Но ако няма стратегия, то поне изпълнява ли се първостепенното задължение и втория важен принцип в управлението - да се опазва и развива този основен ресурс (природата) и да се поставя в услуга на цялото общество. Ще бъдем необективни ако кажем, че през последното десетилетие властимащите не са правили опити да изпълняват това свое задължение. Противопоставянето на тези опити обаче е доста успешно и то се осъществява не само от външи заинтересовани субекти, но често и в симбиоза със самата власт при това на всички равнища. И тъй като става дума за ресурс, от който може да се спечели много, то и основните цели са класически за мафиотското време през което живеем. Да се разграби (открадне или унищожи даден природен ресурс), да се приватизира, да се извърши определена бизнес дейност в ущърб на природната среда - това са трите основни цели. Трябва отбележим, че между първите две (разграбване и приватизиране) разликата е трудно различима, тъй като няма засега случай в България при който приватизацията на природен обект да се е отразила благоприятно на последния. Природата не може да съществува по принципите на пазарната икономика. Последната е тази, която трябва да се съобразява с природните закони! Този факт е трън в очите включително и в Министерството на околната среда и водите (да не говорим за другите институции), където грижата за реститутите е очевидно на по-предно място от това, което е от жизнено значение за цялото общество. Няма никаква воля за спиране раздаването на територията на парк Витоша, макар да има възможност за удовлетворяване претенциите на няколкото стотин граждани по друг начин. Това ще бъде съсипващо за планината защото незаконните стоежи ще нарастнат лавинообразно в най-скоро време. Корумпираните държавни чиновници само това и чакат – справка хотелски комплекс Копитото. Кой какво е получил в тази нагла афера е най-малкият проблем. Страшното е, че този емблематичен случай се превръща в принципен модел макар и в по-малки мащаби, но пък затова в огромни количества. Това което става най-вече в големите градове и особено в София е показателно. Масово се посяга на паркове, градини, зелени площи, детски и спортни площадки, междублокови пространства, като зад 90% от случаите е очевидно, че целта не е да се защити интереса на гражданите, а в най-добрия случай да се уреди някой свой човек или пък направо да се вземе подкуп. Пропуски в законодателството безпорно има, макар че голяма част от случаите са си откровени нарушения на закона. Има и предложения за тяхната промяна, които явно не са приоритет на Народното събрание. Възмутителна, но и показателна обаче е тезата, която издигна в защита на това разбойничество столична община. Не можело да се спират незаконните строежи защото фирмите щели да осъдят общината. Да, ще я осъдят защото нейният подпис стои под тези безобразия и фирмите пред съда няма да кажат на кого са раздавали комисионни, а ще заяват че са били подведени от общината и ще поискат компенсация за направените инвестиции. Не е виновен този, който изпълнява присъдата. Истинският палач е този който съзнателно е осъдил невинния на смърт. Палачът на столичната природа е Софийската община!
Списъка на щетите, които под натиска на частни и корупционни интереси се нанасят ежедневно на природата е голям. За съжаление медиите нямат особено желание систематично да се занимават с това. Факт е, че практически няма екологични предавания в централните медии! А проблемите не могат да се решат без подкрепата на обществото. Всяческото насърчаване на обществена активност в тази област е третият основен принцип, който засега е повече прокламация отколкото искрено желание. Периодично (поне от последните правителства), се правят опити да се ограничи достъпа на гражданите до информация, да се намали участието на обществеността в процедурите по ОВОС (оценка на въздействието върху околната среда) и даже самата ОВОС да бъде формализирана и практически премахната. Ако това не е изпълнено досега в максимален размер, то заслугато не е на все още хилавата ни екологична общественост, а на страха от Европа и задължението ни да се съобразяваме с принципите на тяхното законодателство.
Има ли нещо оптимистично на мрачния фон на описаната по-горе ситуация? Да, и това са протестите в Старозагорско срещу унищожаването на ракетите СС-23 на полигона до село Змеево. И не е най-важното защо го правят - от принципни съображения, локален егоизъм (обвинения в пресата) или от неинформираност. Макар, че тези които трябваше да ги информират самите бяха в неведение и мълчаливо се надяваха “номера да мине” от само себе си! Но този път номера не мина. И това е едно от най-големите постижения на българската демокрация през последните години. Появиха се крехките кълнове на гражданското общество. Дай боже, след някоя друга петилетка да проведем и първия всенароден и демократичен референдум. Пък няма значения за какво – ако ще да е само за повдигане духа на управляващите за това какви големи демократи са станали!
Александър Каракачанов